На слънцето

С конци закърпени са раните,
бавно зарастват
Спиците прашни във тъмното
бързат да ги завъртя

Все по-дълги стават дните
Близо са вече и птиците
А те, аха да долетят

Всичко чака слънцето

заключен в деня

Заключен в деня.
Заключен в обстоятелствата.
Заключен в себе си.
Аз тихо пристъпвам след стрелките на часовника.
Вече не помня защо някога тръгнах.

Светът се върти и без мен.
И аз се въртя без него.

Блъскат се, тъпчат, стърчат и желаят.
А има ли отвъд и там по-добре ли е?

Ако ме излъжеш ще се върна и ще ти пръсна мозъка
с оръжието, което ти изобрети,
което ти постави в ръцете ми.
Страх ли те е?

Че ще се окажеш зависим,
поредната заменима част в механизъм?

Говори ми!

Лично изживяната фантазия
за свободния от его и граници -
ще я прегърна и скачам,
и свободно падане.
Пък нека, ако срещна форма
после каквото е останало от мен,
събери го и го върни на майка ми.

Тя ще разбере...

съзерцание

Моите поляни тъй обширни
се простират в синьото небе
В тревите им полюшнати от вятъра,
ще нагазя в тях до колене

Плуват облаците, в мен потъват
Сменят формата си
Сменят мойте цветове
Плуват облаците, в миг изтичат
И олеква с тях узрялото небе

трип

Мойто момче
лежи на ливадата
с цигара в уста
и чака да запали мен
само мен
Мойто момче
лежи на ливадата
тревата гори в гърдите ми
той обича мен
само мен

аз зная

ти си мое продължение
мое активно отражение
част от моето въображение
мен, но в друго измерение

и аз не мога да се спра
не мога и да устоя
на безкрайните ти цветове
на твоето бездънно небе
света ми преобърна

намерение

Всички мои мъже, ти ги покани
Постла им килим, скова им столове,
направи им кафе
Без да ме поглеждаш във очите
Ми шепнеше какво да им простя
и какво да позволя

Всички мои страхове, ти ги нахрани
Даде ми пример, отрече го,
остана вина
Без да те има и в нощите, и в дните
Ти присъстваш във вените
и се промъкваш призрачно в съня

Ти си намерение
за чисто движение
и опит да простя

корени

Моят дом се руши
Покривът тече,
а подът гори
Моят брат реши
да ме остави
И заплаках

Сърцето ми превръща се
във черна дупка,
отворена рана,
в безкрайна, туптяща въздишка

Има ли спасение
за онова растение
лишено от корени?

в очакване

празни времена

и бързи и бавни

и безгласни

сиви времена

след като си тръгна

и преди да си дошъл

на Гешев

Колкото и да е силен вятърът
Ще напълни с пясък косата ми,
ще я изтръскам
Ще ме събори на земята
и ще се изправя
Колкото и силен да е вятърът
Ще извае фигурата ми,
но не и душата
Ще изтръпнат ръцете ми,
но не и кръвта във вените им
Ще продължи да пътува,
да се връща, да бърза
Ще носи нови облъци и бури,
с които ще измия лицето си
И аз ще копнея
И ще бъда все така влюбена в него
Колкото и силен да е вятърът

събуждане

Не помня къде съм родена
Не помня всички свои родители
Открих себе си на гарата
Без куфар
Без палто
Открих в джоба си малко писмо
На него пише, че умирам
Без време
Без влак
А нося най-красивата си рокля

DO NOT

Човек е това, което смята, че е
Заредих се с търпение
И започнах отначало
Аз не пуша
Аз не ям месо
Аз не гледам телевизия
Започнах отначало
Аз не говоря безсмислено много
Аз не нося обици
Аз не губя времето си
Започнах отначало
Аз не лъжа
Аз не пиша сценарии
Аз не играя игри
Започнах отначало
Аз не притежавам
Аз не гледам надалече
Аз не те обичам вече
Човек е това, което смята, че е
...
В мен остана едно голямо АЗ НЕ

утро

За да започне всичко на ново
За да започне денят ми по светло
Аз крача по улиците,
сред хората
И нося теб върху кожата си
И без да зная се усмихвам,
защото тази нощ съм била обичана
За да започне нощта ми по тъмно
Цялата в очакване избирам
да те потърся първа
И съм пак у дома
Там, по средата на теб
За да започне всичко на ново

wheel of time

Сега съзнавам колко много си приличаме като я гледам как говори с баба. Сякаш става друг човек. Сякаш вече не е майка ми, а се превръща в мен. Става отново на двайсет. И как ми е мила само в тези две роли на майка и дъщеря. А тя е просто Ани - средно на ръст, луничаво момиче, с разбъркани руси коси.
Майка ми е моето "утре" и "днешното вчера" на баба.

знаци

И всичко в мен скучаеше в червено...
12
11
10
9
8
7
6
5
4
3
2
1
0
Жълто
Зелено
... а кой решава колко дълго ще чакаме преди да натиснем газта?

клише

виновна съм,
ала вината има глупаво предназначение
самотна съм
и кой ли пък не е
тъй жадна съм
но има ли това значение,
когато си така виновен и сам

безпътна е
забързаната моя крачка
и празна е
главата върху мойте рамене
не тъсря вече нищо и не плача,
не чакам никой и не знам

събрах смелост да загубя контрол...

serre moi

Obsess me
Satisfaction
The point where my body begins
Down on the sand
Lonesome and ancient
My limit's no more stable
when your hands find the end of
My wisdom
My action
Confess me

пътуване

нямам оправдание, когато ви напускам
нямам оправдание, когато се връщам при вас
но не мога да спра да гоня края,
да ме отегчава,
да го искам какъвто не е
няма край скуката
и нямам оправдание тогава

в кадър

празно
покрив, крила, ръце
път ли бе
или съзерцание
тихо
нямам глас, нямам думи
забравих да слушам шума ми
тъмно е
в главата ми
под ноктите
и пред очите
таласъми
ще вали
святка и гърми
стилът ми е такъв
аз съм неспокойна

Ego speaks

аз търся спокойствие
аз търся ръцете ти
носиш ми надеждата
че няма да намерят
трупа ми след седмица
изпълва ме ярост
изпълва ме гняв
че твойто отсъствие
не бива да има значение
щом ще се грижиш за мен след години
със сигурност
какво те кара да бъдеш
така спокоен?
обичай ме под напрежение
аз съм тази, която търси утешение

минути преди да се съмне

тежи ми
главата след бутилка вино
и бутилка бира
сутрин рано докато оправям
леглото ти
тежи ми,
че съм шумна, властна и прибързана
а ти все така ме обичаш
тежи ми
тялото ти вечер,
когато го прибирам у дома
а тъй е леко
щом ме докосваш
и събличаш, и изпиваш
някаде към края на нощта,
минути преди да се съмне

делнично

хоризонтално
като в ковчег
само дето има светлина
откъм краката ми
прозорец
не искам да знам какво става отвън
уморих се
от любопитство
какво искам за себе си


умът ми е черна дупка
без съприкосновение
без съпротивление
изсмуква живота от тялото ми
играе си с него
пие от него
докато не свърши
жаден за още
обсебен от егото си
ще се погълне сам


моето тяло не обича
да се грижи за себе си
моето тяло го дразнят
нуждите на другите
моето тяло е ноев ковчег
без да чака бял гълъб
моето тяло е отегчено


хоризонтално
като в ковчег
а слънцето залезе
и само Бог знае
какво си тръгва с него
и какво идва със страха