делнично

хоризонтално
като в ковчег
само дето има светлина
откъм краката ми
прозорец
не искам да знам какво става отвън
уморих се
от любопитство
какво искам за себе си


умът ми е черна дупка
без съприкосновение
без съпротивление
изсмуква живота от тялото ми
играе си с него
пие от него
докато не свърши
жаден за още
обсебен от егото си
ще се погълне сам


моето тяло не обича
да се грижи за себе си
моето тяло го дразнят
нуждите на другите
моето тяло е ноев ковчег
без да чака бял гълъб
моето тяло е отегчено


хоризонтално
като в ковчег
а слънцето залезе
и само Бог знае
какво си тръгва с него
и какво идва със страха