На слънцето

С конци закърпени са раните,
бавно зарастват
Спиците прашни във тъмното
бързат да ги завъртя

Все по-дълги стават дните
Близо са вече и птиците
А те, аха да долетят

Всичко чака слънцето

заключен в деня

Заключен в деня.
Заключен в обстоятелствата.
Заключен в себе си.
Аз тихо пристъпвам след стрелките на часовника.
Вече не помня защо някога тръгнах.

Светът се върти и без мен.
И аз се въртя без него.

Блъскат се, тъпчат, стърчат и желаят.
А има ли отвъд и там по-добре ли е?

Ако ме излъжеш ще се върна и ще ти пръсна мозъка
с оръжието, което ти изобрети,
което ти постави в ръцете ми.
Страх ли те е?

Че ще се окажеш зависим,
поредната заменима част в механизъм?

Говори ми!

Лично изживяната фантазия
за свободния от его и граници -
ще я прегърна и скачам,
и свободно падане.
Пък нека, ако срещна форма
после каквото е останало от мен,
събери го и го върни на майка ми.

Тя ще разбере...