Заключен в деня.
Заключен в обстоятелствата.
Заключен в себе си.
Аз тихо пристъпвам след стрелките на часовника.
Вече не помня защо някога тръгнах.
Светът се върти и без мен.
И аз се въртя без него.
Блъскат се, тъпчат, стърчат и желаят.
А има ли отвъд и там по-добре ли е?
Ако ме излъжеш ще се върна и ще ти пръсна мозъка
с оръжието, което ти изобрети,
което ти постави в ръцете ми.
Страх ли те е?
Че ще се окажеш зависим,
поредната заменима част в механизъм?
Говори ми!
Лично изживяната фантазия
за свободния от его и граници -
ще я прегърна и скачам,
и свободно падане.
Пък нека, ако срещна форма
после каквото е останало от мен,
събери го и го върни на майка ми.
Тя ще разбере...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар