намерение

Всички мои мъже, ти ги покани
Постла им килим, скова им столове,
направи им кафе
Без да ме поглеждаш във очите
Ми шепнеше какво да им простя
и какво да позволя

Всички мои страхове, ти ги нахрани
Даде ми пример, отрече го,
остана вина
Без да те има и в нощите, и в дните
Ти присъстваш във вените
и се промъкваш призрачно в съня

Ти си намерение
за чисто движение
и опит да простя